Ще започна с една обща хипотеза: създаването и възприемането на текстове е средство на две основни антропологически функции, които ще означа свободно с термините на Фройд и Гастон Башлар функция на реалното и функция на нереалното. Изхождам от виждането, че философията е основният изпълнител на функцията на реалното в европейската културна традиция. Литературата, от своя страна, е привилегированата област на осъществяване на функцията на нереалното, като автентичен топос на потенциалното, пространство за експериментиране на Аза и на светове за Аза (тази опозиция продължава традицията от "Държавата" на Платон до Изеровото противопоставяне на епистемологично и антропологично в "The Fictive and the Imaginary").
Полагайки начално тази опозиция, аз не просто ще продължавам Платоновата традиция, но ще имам за цел преди всичко да изследвам последствията от жеста на Платон, от противопоставянето на поезия и философия. Не ни ли заблуждава и до днес този жест, с който Платон приписва на поезията грехопадението на мимезиса? Не е ли всъщност самата философия истинското поле на действието на мимезиса, не е ли именно философията опит за създаване на миметичен двойник, на концептуален образ на света? Философията цели постигането и възсъздаването на света, в този смисъл тя си приписва привилегията на императивна реалност, на територия на реалното. Че философията строи фикции, както литературата, е безспорно, но също така безспорно е, че в цялата си история тя претендира, че тези фикции са образ на реалността (а като нерепрезентативни, автореференциални фикции ги разпознаваме ние, днес). Напротив, литературата има противоположната цел да виртуализира реалното, тя единствена дръзва да съположи виртуално и реално, фантазматично и налично. Опитвайки се да постулира философията като налична, императивна реалност, Платон се опитва да се отрече именно от виртуалността.
По този начин той, прогонвайки литературата заедно с виртуалността (с "фантазмите", фикцията, лъжата), я превръща в автентична територия на виртуалното. И така, инициационият акт, чрез който се обособява литературата, е именно отблъскването, отхвърлянето й от Платон. Тя се "ражда" чрез отблъскването: философията я изважда от себе си, от своя обем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар